19 Декември 2011г.            

 - Г-н Стоичков, през 2010 г. беше създаден Съвет за електронно управление, начело с министър-председателя Бойко Борисов. Какво очаквате от въвеждането му, какви резултати са постигнати, колко пари са изразходвани и за какво?
- Бойко Борисов е председател  на Съвета за електронно управление. Проблемът не е от ресора на управление на министъра на транспорта, както е записало ръководството на Народното събрание, като е отклонило въпроса ми  към Бойко Борисов. Въпросът е комплексен, той изисква бюджет, изисква организация, която надхвърля обема на Министерството на транспорта и информационните технологии и именно в качеството си на председател на Съвета за електронно управление на България, министър-председателят следваше да отговори на тези важни въпроси. Въпросите са важни, защото съгласно приетата от 2010 г. обща стратегия за електронно управление на Република България от 2011 до 2015 г., до този период правителството следва да отделя 0,5% от брутния вътрешен продукт за финансиране на електронното управление. За сравнение ще кажа, че бюджетът на Министерството на спорта и физическото възпитание през последните 4-5 години, включително и за следващата 2012 г. е 0,12%, т.е. пет пъти държавата ще дава повече пари за електронно управление, отколкото за физическо възпитание и спорт.

Това като съотношение не би било лошо, ако са ясни сроковете, обозримо е бъдещето, в което електронното управление в България би било въведено. Така например, за следващата бюджетна година 20 милиона ще отидат по сметка на Министерството на информационните технологии за електронното управление. А за 2013 година са предвидени близо 69 милиона, това е огромен бюджет. За 2014 година са предвидени 59 милиона. Тоест, говорим за доста сериозни бюджетни средства, които ще бъдат налети в изграждане на електронното управление.
- Кои са проблемите до момента за въвеждането на електронното управление, кога е крайният срок то да заработи?
-  Това е моят прост въпрос - кои са проблемите, колко пари са изхарчени до момента, колко предстоят да бъдат изхарчени, в какви срокове и в какъв обем ще бъде представено електронното управление, т.е. кой е крайният срок. Защото за 2015 година в тази стратегия въобще не се казва, че ще бъде годината, когато ще бъде изградено електронното управление на България. Казва се, че до тогава ще се начертаят хоризонтите, ще се използват европейските приоритети, но не е казано, че на 31 декември 2015 година правителството, което и да бъде то на България се ангажира да има електронно управление.
- Защо е толкова важно за българите да има такова управление?
- Ще ви дам красноречив пример. В Естония отдавна е въведено електронното управление в единна информационна система, в която са свързани всички административни услуги. Това е най-елементарното. Българската държава години наред не можа да свърже сървърите на НАП и на митниците. 15 години не можа да свърже сървърите на полиция, следствие и прокуратура и т.нар., информационна система към Министерството на правосъдието за противодействие на престъпността. Тоест за човек, задържан в Малко Търново, с натискане на един бутон, разследващият орган да знае това лице колко досъдебни производства има, колко пъти е съдено, какви регистрации има в полицията, т.е. цялата информация за него. Българските граждани ще бъдат улеснени не само като физическа борба с чиновничеството. Става ад да си извадиш скица, да си извадиш свидетелство за съдимост, да си регистрираш фирма. Всичко това в България е свързано с бюрокрация, с корупция, с огромен административен персонал, който разбира се, че ще бъде един от най-големите врагове на идеята за електронно управление. Значи хиляди чиновници ще останат на улицата, защото няма да могат да удрят мокрия печат в реално време и да тормозят гражданите.
- Какво друго може да се спести?
- Другото, което ще се спести, са например банковите разходи, както е в Естония. При онлайн банкирането разходи не се дължат, т.е. българинът плаща 2 лева за свидетелство за съдимост, 3 лева - за банков превод. С онлайн банкирането гражданите ще се улеснят. Всичко това държавата е готова да го плати. Но министерският съвет няма единна позиция по нещо елементарно  - дали ще използва специалисти от България или чужбина. Министърът на транспорта и информационните технологии, по стенограма от заседание на МС, с която съм запознат, казва, че е хубаво да използваме чужд опит, защото в България нямаме достатъчно специалисти. Тогавашния правосъден министър Маргарита Попова казва: "Мисля, че и в България ще се намерят достатъчно специалисти." Аз като председател на образователната комисия знам, че в Техническия университет има няколко факултета по информационни технологии. В БАН има няколко научни звена, които се занимават точно с информационни технологии и компютърни системи. Елементарно е, когато правителството плаща на Техническия университет субсидия, защото е държавен университет и на БАН субсидия, защото е научно-изследователския център на държавата,  да използва този потенциал най-малкото като консултация. Имам информация, че една от папките, които са предадени на Росен Плевнелиев от БАН е именно това, готовността на академията, заедно с университети да изработи една платформа на електронно управление на България. Не съм против чуждия опит, но когато плащаш на вътрешни системи, използвай ги. Второ, голяма част от тази информационна система ще бъде свързана с националната сигурност. Как си представяме чужди специалисти и чужди компании въобще да имат достъп до класифицирана информация в България.
- Кога българските граждани ще бъдат улеснени в борбата с чиновничеството?
- Само един пример. В Естония може да се регистрира фирма за 18 минути. Тук аз като адвокат се боря с електронния търговски регистър 18 дни, и ми се казва, че точно в момента има срив на цялата система, обади се след седмица. Там хората го правят за 18 минути и не излизат от офиса си. Няма с какво да учудим Европа, с магистралите не можем да ги удивим, магистралата е хигиенно условие, за да се придвижим от точка А до точка Б. Важно е, трябва да се направи, но това не е повод за национална гордост. Електронното правителство може да е повод за национална гордост, да се каже - ето българското правителство улесни българските граждани. Административен персонал съкрати, няколко хилядна армия чиновници, замени ги със софтуер, използва научния потенциал на България. Тази черна кутия БАН, както ни я нарича финансовия министър, видяхме, че не е толкова черна, тя работи, вътре нещо се случва. Университетите също са полезни на правителството.